Кафето по света - 19-01-2010

По цял свят се пие много кафе и се приготвя по най-различни начини. Постоянно се конкурират за първенство различните кафета – йеменско, етиопско, явайско, бразилско, колумбийско, разнообразните азиатски сортове, както и старите обичаи, методи и тайни на неговото приготвяне.
Прясното йеменско кафе има зеленикав или зелен цвят и зърната му потъват във водата, тъй като са тежки. Местното население използва само обвивките на тези зърна, които варя и прецеждат, след което пият кафето горещо или топло след ядене. Вкусът на това кафе е сладникав, а течността – лепкава.
В повечето случаи се използват самите зърна. Индонезийското, малайското и явайското кафе имат едри зърна, бели на цвят. Това кафе е по-леко в сравнение с йеменското и етиопското. Зърната на етиопското кафе са черни и то е много горчиво. Въпреки, че ароматът на кафето е незаменим, различните народи му прибавят най-разнообразни подправки – ванилия, кардамон, канела, леблебия и др. Има места, където го подправят със сол. Обикновено това правят хората, обитаващи много горещите региони по света и се обяснява с постоянната нужда от сол в страните с много топъл климат.
Интересна е традицията за приготвяне на етиопското кафе: на дъното на съвсем малка чашка се сипва се сипва оскъдно количество много гъсто, почти като утайка. Докосвайки го с върха на езика, човек усеща силно парене, сякаш приема стипчиво лекарство. Не след дълго се получава необичайното ободряване, което е ефктът на това прочуто ‘гаджанско’ кафе. Ако се изпие пълна чаша от този концентрат, може да се предизвикат сериозни здравословни проблеми. Според една древна сирийска легенда, когато персийките прелъстили мъжете на сирийките, последните си отмъстили жестоко като ги отровили с гаджанско кафе. Тайната на гаджанското кафе и до днес си остава затворена в общности, които я пазят от древността.

Източник: в-к Лечител, бр. 50